Игри

Информация за страница Раковица

        Село Раковица е едно от многобройните, намиращи се на територията на Северозападна България. Спадащо към община Макреш, то е най-близо до Видин от общо трите областни града, сформиращи областта северозапад. Тъй като се намира в пределите на Стара планина, изиграва ролята на разполовител на някои от върховете. В исторически план местните жители се заселват там с идването в селото на Мако ковача, а по-късно и на друга фамилия от село Видраре. Всъщност Марко е наричан от повечето хора Моравчанина, защото се смята, че преди това живее по устието на река Морава. А след него идват и други хора, които до един са имали проблеми с местната турска власт и са преследвани от закона. Тук по щастливо за тях стечение на обстоятелствата местният турски владетел ги оставя да живеят на спокойствие, но цената е да му работят като рая. Медарете е още една известна раковишка фамилия, която по-късно изчезва.

        Тъй като Видраре е село в област Тетевен, случайно или не по-късно в Раковица пристига още един човек от града, а именно – Дишо. Той е беглец и заселник, а в тази връзка няма как да не споменем още една фамилия, считаща се за нещо като родоначалник на новото село – Дюлгерите. Те идват от Пиротския край, а Дишо дотолкова става популярен в селото, че скоро на негово име е кръстена цяла махала – Дишовец. Тя е една от сравнително големите във вътрешността на селото и разполага с около 50 колиби, в които живеят част от семействата. Гело и Гочо са двамата синове на Дишо, които са не само братя, но и близнаци. Баща им успява да ги доведе без произшествия в селото и е вероятно един от малцината, имащи щастието да живее заедно с всички членове на своето семейство. Впоследствие Гело има трима синове, внуци на Дишо и от тях произлизат други три фамилии в селото – Геловци, Баренковци и Ефендовци. Гочо не остава по-назад от брат си и успява да създаде пет синове, които на свой ред също основават фамилии. Тодоровци, Иманчовци и Гочковци са първите три семейства, а останалите две се наричат Масларете и Пупльовци.

       Всички изброени семейства живеят на територията на махала Дишовец, за която е по-точно да се каже, че не се намира точно в село Раковица, а между него и още две населени места, които пък носят имената Старопатица и Киряево. Въпреки че в края на осемнадесети и началото на следващия деветнадесети век в селото идват доста преселници от тетевенска област, постепенно характерният за този регион балкански диалект се изгубва. В годините на колективизацията селото основава ТКЗС на името на може би най-изявеният комунистически деец по онова време – Димитър Благоев. През март 1951-ва избухват така наречените Кулски събития, в резултат на което стопанството е разтурено, но скоро комунистите го възстановяват напълно. 30 семейства или общо 109 души са изселени от селото именно поради протестите си за колективизацията. Манастирът Света Троица е най-известната забележителност в селото, а трима известни интелектуалци са родени там. Това са поетът Андрей Андреев, писателят Андрей Гуляшки и историкът Андрей Пантев.

eXTReMe Tracker